Tae Bo Ani 的个人资料Tae Bo with Ani照片日志列表 工具 帮助

日志


5月29日

Здравословно хранене в различни периоди на живота I

Здравословно хранене в различни периоди на живота I

Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст

Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето. Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от момента на раждането си.

Качеството и количеството на храната са особено съществени фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.

Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една годишна възраст условно се разделя на две:

- до 6 месеца

- над 6 месеца в зависимост от спецификата на хранителните потребности.

Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система, повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.

Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране на растежа.

Основните източници на енергия в храненето на кърмачето са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане на бебето в хипогликемия.

Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират прием на есенциални мастни киселини - линолева и линоленова. Напоследък е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.

Счита се, че оптималното количество oт хранителни вещества (въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в майчиното мляко.

Потребността от белтък е също по-висока, като особено важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини. Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза, защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на млечна алергия.

Усвояемостта на белтъка в адаптираните млека за кърмачета е висока и близка до тази на майчината кърма. Счита се, че при адекватен белтъчен прием здравото новородено не е застрашено от недостатъчен прием на повечето витамини и минерални вещества. Най-честият хранителен дефицит в тази възраст е железният дефицит, особено след 6 месечна възраст поради това, че млякото е храна с ниско съдържание на желязо. Предимства в това отношение има майчината кърма от която, независимо от ниското съдържание на желязо има по-добрата усвояемост. В първите месеци от живота при естествено хранените деца се препоръчва единствен течност да бъде майчината кърма. Потребностите от вода в кърмаческата възраст са приблизително 100 мл/кг/ден. След 6 месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна системи, а също така и двигателната активност нараства. Налага се постепенно включване на немлечни храни. При кърмените деца, обемът на майчината кърма намалява след първите 4-6 месеца и не може адекватно да задоволява повишените хранителни потребности. Захранването с нови храни става първоначално в малки количества, като постепенно, в продължение на 3-4 дни се замества един цял хранителен прием. Опитите за захранване започват с храни на зърнена основа (зърнени каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В един определен момент детето се захранва само с една храна, за да може да се открият евентуални причинители на алергични реакции, ако такива се проявят. Специално произведени храни за ранната детска възраст имат предимствата - подходяща консистенция, обогатени с някои витамини и желязо, ниско съдържание на готварска сол. След навършване на 1 година децата се хранят 5 пъти дневно с три основни ястия и две закуски. Преходният период приключва след пробиване на зъбите и привикване към твърда храна. В тази възраст е установена трайна връзка между прекомерната консумация на рафинирана захар и възникване на зъбен кариес. Допълнителното подслаждане на млякото, чая, прекомерното използване на захар в кремове и закуски не се препоръчва. Не е целесъобразно ранното захранване с краве мляко. То се включва и то - кисело, а не прясно едва след 9 месечна възраст. То съдържа по-високо количество белтък, натрий и с това натоварва незрялата отделителна система. Ранното включване на краве мляко може да предизвика алергични реакции, проява на непоносимост към млечна захар а също така да доведе до желязо-дефицитна анемия. Правилното хранене в първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст: затлъстяване, хипертония, диабет. Адекватност и разнообразие е това, което трябва да характеризира храненето след 1 година, така че да се гарантира оптимален темп на растеж и развитие. Здравото дете се храни с обичайната семейната храна. Във всеки по-специален случай се изисква консултация със специалист.

 

Хранене през юношеството
Юношеството е период, характеризиращ се с бърз растеж, наподобяващ по интензивност кърмаческия. Факторите, влияещи върху хранителните потребности на юношите са биологични, психологични и социални. Биологичните фактори определят по-високи нужди от есенциални (незаменими, жизненоважни) хранителни вещества, каквито са белтъците, витамините, минералните вещества.

През юношеския период, енергийните потребности са по-малко повишени, докато нуждите от хранителни вещества, необходими за растежа и половото съзряване нарастват значително. Различията в пола, промененият стил на живот, физическата активност и наличието на евентуални болести също рефлектират върху хранителните потребности.

През периода на юношеството, нуждите от енергия и хранителни вещества не зависят толкова от календарната, колкото от биологичната възраст (т.е. От степента на съзряване) на индивида, поради което се характеризират с подчертани индивидуални различия, в зависимост и от пола. Така, момичетата достигат своята почти пределна височина около две години преди момчетата и за кратък период от време през пубертета, момичетата имат по-големи телесни размери от момчетата на същата възраст.

През юношеството, особено високи са белтъчните потребности (10-13% от общата хранителна енергия за деня - Е%), поради нарастване на мускулната маса, производството от организма на еритроцити (червени кръвни телца), промените в хормоналната продукция.

Счита се, че потребностите от въглехидрати и мазнини се удовлетворяват безпроблемно, ако чрез мазнини се доставят 30 Е%, а чрез въглехидрати – повече от 55 Е%.

Физиологичните нужди от витамини и минерали са завишени в сравнение с тези при другите възрастови групи, във връзка с незаменимата им роля като активатори на многобройни обменни процеси, протичащи в този период твърде интензивно. Това се отнася за вит. В6, вит. Е, фолиева киселина и др. От минералните вещества, най-често съобщавани като дефицитни в специализираната литература и констатирани при наши епидемиологични проучвания са калцият, желязото и цинкът.

Калцият е структурен елемент на костите и почти цялото му количество (99%) в тялото е включено в скелета, който интензивно нараства през целия юношески период. Основната биологична роля на желязото е участието му в кръвотворенето. Често срещаната желязо-дефицитна анемия, особено при девойките, се дължи на намален внос чрез храната, повишени потребности на растящия организъм в периода на юношеството, хронични кръвозагуби (менструални), нарушено всмукване на желязото. Третият минерален елемент, често незадоволително присъстващ в дневния хранителен прием на юношите е цинкът. Многообразната му биологична роля включва стимулиране активността на гонадотропните хормони на хипофизата (половите хормони, регулирани от мозъка), имунната устойчивост, растежните процеси.

Основни изисквания към дневното меню на юношите са:

- Хранителните продукти да бъдат подходящо съчетавани в отделните хранителни приеми, като на първо място се удовлетворяват белтъчните нужди, към които се балансира вносът на мазнини и въглехидрати;

- За оптимална усвояемост на храната е необходимо тя да съдържа адекватни количества минерални вещества и витамини;

- Изискването за разнообразие означава включване на поне един представител от всяка група храни в целодневния хранителен прием, а по възможност и при всяко хранене: от групата на сложните въглехидрати (картофи, ориз, пълнозърнести хлябове, макаронени изделия, овесени ядки, царевица, елда, мюсли, корнфлейкс и др.), плодове и зеленчуци, източници на пълноценен белтък (мляко и млечни произведения, месо, риба, яйца), мазнини (препоръчително – растителни), и в най-незначително количество – захарни изделия.

През последните десетилетия се наблюдава увеличение на заболяванията, свързани със системно недостатъчно и неправилно хранене през юношеската възраст, практикувано най-често съзнателно от девойките в горния училищен курс. Това са т.нар. хранителни разстройства, известни като анорексия нервоза и булимия нервоза. Те са многофакторни заболявания, които трудно се овладяват и изискват координирани усилия на педиатри, диетолози, ендокринолози, психиатри, психолози.

 

Здравословно хранене в различни периоди на живота II

Здравословно хранене в различни периоди на живота II

Хранене и бременност
Значение на храненето на жената по време на бременността
Бременността е физиологично състояние, което поставя по-големи изисквания към организма на жената. Правилното хранене допринася в голяма степен за доброто развитие на бременността и за нейния благополучен изход - раждането на здраво, жизнено и с нормално тегло бебе. Правилното хранене е необходимо условие за да бъде жената здрава и енергична през периода на бременността.

Плодът е изключително чувствителен към ограничения внос на хранителни вещества, което може да се прояви със:

*Забавен вътреутробен растеж на плода;

*Ниско тегло на новороденото;

*Увеличена заболеваемост и смъртност на новородените;

*Изоставане във физическото и нервно-психическото развитие на детето.

Прекалената хранителна консумация обаче също не е полезна – тя води увеличен риск от усложнения при раждането.

Съвременните проучвания показват, че някои от основните заболявания в зряла възраст, включително коронарната болест на сърцето, високото кръвно налягане, инсулин независимия диабет са свързани с нарушения в растежа и развитието на плода в утробата на майката.

Тези заболявания могат да бъдат последствия от "програмиране", настъпило в критичен, чувствителен стадий на ранния период на живота, предизвикващо невъзвратими промени в структурата, физиологията и обмяната на веществата на плода. Тези промени водят до предразположение към сърдечно-съдови, обменни и ендокринни заболявания в зряла възраст. Храненето на жените, преди и по време на бременността играе главна роля в програмирането на бъдещото здраве на техните деца.

Практически препоръки за хранене на жените по време на бременност:

Не е необходимо да се яде за двама

Бременната жена има увеличени потребности от енергия и повечето от хранителните вещества. Това не означава обаче, че трябва да яде за двама. Нормалното наддаване на тегло за периода на цялата бременност е 10 - 12.5 кг.

Някои жени, специално по-младите от 20 години, често имат ниско тегло преди бременността. Препоръчва се много слабите жени да увеличат повече теглото си през бременността (12.5 - 18 кг).

Ако жената е много слаба и планира да забременее, най-добре е да достигне желателното за съответния ръст тегло преди забременяването. Ако преди бременността е със свръхтегло, препоръчаното наддаване на теглото е значително по-малко (7-11.5 кг).

Недостатъчното наддаване на тегло на майката през бременността, допринася често за раждането на бебе с ниско тегло - под 2.5 кг, което е свързано с риск за повишена заболеваемост на новороденото и увеличен риск за развитие на сърдечно-съдови заболявания, неинсулин зависим диабет и високо кръвно налягане в зряла възраст.

Голямото наддаване на тегло от друга страна може да доведе до удължаване и усложнения на раждането, задържане на свръхтегло на жената в след родовия период.

През първия триместър, за оптимален растеж на плода и наддаване на тегло на бременната в препоръчителните граници са необходими допълнително 100 ккал дневно, а през 2-ия и 3-ия триместър по 250 ккал дневно. Много е лесно да се получи тази допълнителна енергия като се изядат 50 грама шоколад или пакетче чипс, но по този начин няма да се посрещнат допълнителните потребности от белтък, витамини и минерали.

Бременната жена се нуждае от повече белтък

Белтъците са ключова съставка на новообразуваните тъкани. Растежът на плода, плацентата и матката зависи от достатъчния прием на белтък.

Високо качествен белтък, който е източник на всички необходими аминокиселини се съдържа в млякото, млечните продукти, рибата, месото и месните продукти, яйцата.

Бобовите храни (боб, леща, соя), ядките и семената са добър растителни източници на белтъци. Да се комбинират бобовите със зърнени храни – това прави растителния белтък пълноценен.

Бременната жена се нуждае от повече калций

Потребностите от калций са увеличени още от първите месеци на бременността, когато започва образуването на костите на плода.

Най-добър източник на калций са млякото и млечните продукти, където калцият е в лесно усвоима форма.

Киселото мляко и другите киселомлечни продукти имат специално влияние върху здравето. Те спадат към така наречените “пробиотици”. Пробиотиците са продукти, съдържащи живи микроорганизми, които оказват полезен за здравето ефект. Млечнокиселите бактерии потискат размножението на вредните микроби в червата и така намаляват случаите на чревни разстройства, тяхната продължителност и тежест. Млечнокиселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират движението на червата и намаляват запека. Това е особено важно за храненето на бременната жена, при която запекът е сериозен проблем. Млечно киселите бактерии подобряват имунитета, намаляват случаите на свръхчувствителност и алергия към млякото.

Всмукването на калция от зърнените и бобовите храни, от зеленчуците, значително се подобрява, ако за десерт се консумират плодове или натурални плодови сокове, тъй като всмукването на калция се подобрява от плодовите киселини.

Бременната жена се нуждае от повече желязо

Желязото е необходимо, както за бебето, така и за бременната жена. То е съставна част на хемоглобина на еритроцитите, който доставя кислород на всички клетки в организма. По време на бременност количеството на еритроцитите е увеличено поради нарасналите нужди от кислород и съответно потребностите от желязо са повишени.

Богати на лесно усвоимо желязо са черен дроб, сърца, месо и месните продукти, риба.

Много растителни храни са богати на желязо, но то се усвоява значително по-лошо, тъй като някои съединения, намиращи се в растенията потискат всмукването на минерала. Независимо от това, ако диетата съдържа достатъчно храни, добри източници на витамин С и с растителните храни може да се получат нужните количества желязо. Стимулиращо действие има и плодовата захар.

Добри източници на желязо са пълнозърнестият хляб, бобовите храни, овесените ядки, вареното жито, пшеничените зародиши, грахът, спанакът, копривата, лапада, зеленият лук и чесън, повечето ядки, сушените кайсии и сливи, стафидите, шипките, тиквените семки, ряпата, повечето подправки. Ако тези храни се съчетават с богати на витамин С плодове и зеленчуци ще има задоволителен внос на желязо.

Препоръчва се чаят и кафето да не се приемат непосредствено след основното ястие, а между храненията, тъй като съдържащите се в тях фенолни съединения свързват желязото в неусвоима форма.

Препоръчва се взимането на допълнително желязо под формата на хранителни добавки, особено при ниски запаси в началото на бременността.

Бременната жена се нуждае от два пъти повече фолиева киселина
Витаминът фолиева киселина е единственото хранително вещество, при което потребностите на бременната жена са увеличени двойно. Докато при небременни жени те са 200 мкг дневно, през бременността трябва да се приемат поне 400 мкг на ден. Достатъчният прием на фолиева киселина е много важен за раждането на здраво и нормално бебе. Ниският прием на фолиева киселина, особено през първите месеци на бременността може да предизвика нарушения в развитието на нервната система на плода. Ето защо, много важно е да се обърне специално внимание на консумацията на хранителни продукти, богати на този витамин още когато се планира забременяване.

Храни, които са добри източници на фолиева киселина са всички зелени листни зеленчуци като салати, марули, спанак, брюкселско зеле, броколи, зеле, зелен лук, праз лук, както и пълнозърнест хляб, леща, боб, соя, грах, зелен фасул, карфиол, репички, магданоз, джоджен, копър, ядкови плодове (орехи, фъстъци, бадеми), къпини, малини, портокали. Препоръчителни са специалните зърнени храни за закуска ”Corn Flakes”, които са обогатени с фолиева киселина.

Тъй като при кулинарната обработка на хранителните продукти се губят от 30 до 80% от витамина, препоръчва се зеленчуците и плодовете да се консумират по възможност сурови. Трудно е увеличените потребности от фолиева киселина през бременността да бъдат посрещнати само от храната. Ето защо се препоръчва всички жени, които имат намерение да раждат, както и до края на 12-та седмица от бременността да приемат 400 мкг дневно от този витамин като добавка към храната под формата на таблети, дражета и пр.

Да не се забравя витамин С
Необходимо е да се увеличи и приема на Витамин С, който осигурява по-голямо всмукване на нехемовото (различно от това в кръвта) желязо в червата и подобрява имунитета.

Богати на витамин С са чушките, зеленият грах, карфиолът, зелето, магданозът, зеленият лук и чесън, старият чесън, репичките и ряпата, картофите, цвеклото, а от плодовете – шипки, портокали, лимони, грейпфрут, киви, пъпеши, ягоди, ябълки, кестени.

Да се използва йодирана сол
В планинските райони съдържанието на йод в почвата и водата, а оттам и в хранителните продукти е ниско. Ниският прием на този елемент може да доведе до йоден дефицит, който по време на бременността създава висок риск за изоставане в умственото развитие на новороденото. Да се използва само йодирана сол.

Да се избягва черния дроб
Черният дроб и продуктите от него съдържат много големи количества витамин А. Избягвайте черния дроб - твърде много витамин А не е полезен за развитието на плода. Вие може да консумирате обаче без всякакви ограничения моркови, домати и други оранжево-червени зеленчуци и плодове, които са богати на каротини. Каротините в организма частично се превръщат във витамин А.

Да се избягва алкохолът
Голямата консумация на алкохол (повече от една бутилка вино или 2 л бира) през бременността, особено през първите месеци е опасна за плода. Тя е свързана с висок риск за сериозни увреждания на нервната му система, за раждането на бебета с ниско тегло и ръст. Децата на жени, злоупотребявали с алкохол по време на бременността са застрашени от забавено физическо и умствено развитие. При опити за забременяване най-добре е да се избягва алкохола, тъй като влиянието на умерената консумация на алкохол върху плода все още не е известно.

Да се ограничи кафето
Високият прием на кофеин по време на бременността се свързва с намалено тегло на новороденото. Поради това трябва да се ограничават напитките, съдържащи кофеин. Не се препоръчва консумация на повече от 2-3 чаши кафе, черен (зелен) чай или кока кола.

Храненето може да помогне при общите неразположения на бременността

Гадене и повръщане
***Да се ядат препечени филийки, сухар или специалните зърнени храни “Corn flakes” за закуска

***Препоръчва се консумацията 4-6 пъти дневно на малки количества храна, вместо 2-3 пъти на големи порции.


Запек

***Да се консумират повече пълнозърнест хляб, сурови зеленчуци и плодове;

***Да се пият повече течности като вода, мляко, плодови сокове, супи.

Тежест след нахранване

***Да се консумира често малки количества храна;

***Храната да се пече или задушава, вместо да се пържи;

***Да се пият течности между храненията, а не заедно с ястията;

***Препоръчват се разходки след нахранване.

 

Хранене при кърмене
Промени по време на кърмене, които определят специфичните хранителни потребности
Кърменето поставя специални изисквания пред организма на жената. За да може да посрещне тези изисквания, тя трябва да мисли какво да яде и да пие. Чрез кърмата майката осигурява най-доброто хранене за своето бебе. Значителна част от хранителните вещества в кърмата, обаче се повлияват от храненето на майката и затова нейната хранителна консумация в голяма степен повлиява не само собственото й здраве и жизнен тонус, но е от голямо значение за нормалното развитие и здравето на бебето, на което е дала живот.
Хранителните потребности на жената по време на кърмене са значително по-големи от тези при бременност. Основният фактор, който ги определя е количеството на секретираната кърма. През първите 4-6 месеца отделяната кърма е 750-800 мл средно дневно, а през следващите 6 месеца намалява до около 600 мл. Енергийното съдържание на майчиното мляко е 70 ккал на 100 мл, а ефективността на трансформиране на енергията на майката като енергийна стойност на кърмата е средно 80%. Това означава, че кърмещата жена се нуждае от около 700 ккал дневно през първите 6 месеца и 525 ккал през вторите 6 месеца за секретирането на нормално количество кърма. Мазнините, натрупани в мастните депа по време на бременността се използват от организма за покриване на част от увеличените при кърменето енергийни потребности. През първите 6 месеца на кърменето ежедневно 100-150 ккал се осигуряват за сметка на разграждането на мастите в организма на майката, поради което кърмещата жена успешно и бързо намалява теглото си, увеличено по време на бременността. Няма по-ефикасен начин от кърменето за достигане първоначалното преди забременяването тегло.
По време на бременността, в резултат на отделяните хормони, млечните жлези се увеличават и се подготвят за кърмене. Настъпилите непосредствено след раждането хормонални промени водят до започване на млечната секреция. Сукането на детето не е необходимо за започване секрецията на млечните жлези, но е задължително условие за нейното поддържане.

Хранителни вещества в кърмата, зависими от майчиния прием
Количеството на някои витамини и минерали в кърмата се повлиява от приема им с храната на майката и от запасите им в нейния организъм и така въздействат върху развитието и здравето на кърмачето. Хранителните вещества в кърмата, зависими от майчиния прием включват: йод, селен, витамин В1, В2, В6, В12, А и С. Техният нисък или недостатъчен прием от страна на майката, предизвиква ниски концентрации на тези хранителни вещества в кърмата, а запасите на кърмачето от тях са ниски и много лесно се изчерпват. Увеличаването на майчиния прием на тези хранителни вещества обаче, може лесно да възстанови концентрациите им в кърмата.

Хранителни вещества в кърмата, които не зависят от майчиния прием
Енергийната стойност на храната на майката, както и приемът или дефицитът на някои хранителни вещества като белтък, калций, желязо, цинк, мед, фолиева киселина и витамин Д, оказват малко влияние или нямат ефект върху концентрациите им в кърмата. Майките с дефицит от тези хранителни вещества са с риск при кърмене за по-нататъшно изчерпване в организма им. Обогатяването на диетата на майката с тези хранителни вещества или приемът им като хранителни добавки оказва благоприятен ефект, по-скоро върху организма на майката, отколкото върху кърмачето. Повишаващите се с възрастта хранителни потребности на кърмачето от енергия и хранителни вещества трябва да се задоволят чрез захранване на бебето допълнително със зърнени храни, зеленчуци, месо, жълтък, сирене и други храни.

Практически препоръки за хранене по време на кърмене


*След бременността Вие вероятно сте натрупали 3-4 кг повече към Вашето тегло преди забременяването. Чрез кърменето и при положение, че се храните правилно, Вие ще намалите натрупаните мазнини по време на бременността бързо и сигурно - по 0.6-1 кг месечно. Не се опитвайте да ускорите този естествен процес на отслабване чрез специални диети. По-бързото спадане на тегло, над 2 кг месечно, може да доведе не само до намаляване на количеството на кърмата, но и до Вашето изтощение и по-голяма уморяемост, намаляване на имунитета или обобщено няма да се отрази добре върху здравето Ви.
*Храната трябва да е по-богата на енергия, в сравнение с периода преди забременяването с около 600 ккал средно дневно и с около 400 ккал в сравнение с последните месеци на бременността.
Принципите на здравословното хранене са валидни и важни за кърмещата жена: разнообразие на храните, което се постига чрез ежедневна консумация на поне един представител от основните групи храни ( зърнени, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, риба, яйца, месо, бобови храни и ядки); ограничаване на мазнините, особено на животинските; достатъчна консумация на плодове и зеленчуци; достатъчна консумация на храни, източници на калций - мляко и млечни продукти, за предпочитане по-ниско маслени; достатъчен прием на продукти, източници на белтъци – риба, яйца, месо (постно), бобови храни и ядки
*Необходимо е да се пият много течности – от 6 до 8 чаши дневно. Кърмещата жена трябва да приема достатъчно течности за утоляване на жаждата, която се появява поради големия разход на вода при образуването на кърмата. Вода, айрян и неподсладени плодови сокове са най-добрият избор. Избягвайте напитките със захар, особено ако сте наддали много на тегло
*Алкохолът може да премине в кърмата. Затова не пийте или силно ограничавайте консумацията на алкохолни напитки в периода на кърмене.
*Не пушете в периода на кърмене! Тютюнопушенето намалява способността да образувате кърма, както и съдържанието на витамин С в кърмата.
*Кофеинът може да премине в кърмата и да предизвика хиперактивност и проблеми със заспиването на бебето ви. Избягвайте да пиете големи количества кафе, чай и кола съдържащи напитки
*Бъдете много внимателни по отношение безопасността на хранителните продукти: използвайте винаги пресни храни от проверени и сигурни източници, мийте ги добре, съхранявайте ги в хладилник, при приготвяне на ястията използвайте достатъчно високи температури за достатъчно дълго време

 

Здравословно хранене на хората в третата възраст
Понастоящем 22,5% от населението на България е в пенсионна възраст. Нарастващият брой възрастни и стари хора, особено в европейските страни, САЩ и Япония, е предизвикателство към държавните, обществените, здравните, социалните органи и организации за осигуряване на тяхното добро физическо и емоционално благосъстояние.

Разбирането, че храненето в детска и млада възраст и по-късно в трудова зряла и в старческа възраст, може да забави и ограничи процеса на остаряване и доставяйки необходимите хранителни вещества и енергия да подобри качеството на живот на старите хора е от изключителна важност.

Храненето не е само биологичен, но и културен и социален феномен и една от най-важните връзки между поколенията. Запазването на връзката между младото и старото поколение, съдейства за предаване на традициите в храненето, за съхраняване на всички здравословни хранителни навици на българите от минали векове, оформили се при съществуващите географски условия, климат, поминък и културен обмен между народите на Балканския полуостров.

Не напразно в някои страни се провежда политика на заздравяване на връзката млади – стари, напр. в Япония редица общини (Токио и др.) през последните 15 години при строежа на нови жилищни блокове се осигуряват жилища на младите, техните родители и по-стари поколения в близко съседство.

Хората в пенсионна възраст са много разнообразна популация спрямо останалите възрастови групи. Всеки индивид от тази група има широко вариращи способности и нива на функциониране.

Старите хора са по-склонни от младите възрастни към маргинално (гранично) хранително здраве и са изложени на по-висок риск от начални и умерени хранителни дефицити в периоди на напрежение или при здравни проблеми. Физически, социални и емоционални фактори могат да смущават апетита или да повлияват способността да се пазарува, приготвя и консумира подходяща храна.

Тези фактори включват:

колко пъти дневно се храни (бедно хранене в САЩ се приема при по-малко от две основни хранения на ден);

кой пазарува и готви в къщи и има ли затруднения при това;

икономически ограничения (недостатъчно средства за храна);

проблеми с дъвченето и използването на протези;

дали възрастният човек живее с други членове на семейството, с приятели или сам;

употреба на медикаменти, повлияващи хранителния статус и употреба на алкохол.
Цели на здравословното хранене при хората в пенсионна възраст:


Осигуряване на подходящо хранене за поддържане на телесното тегло, на здравословен апетит, и профилактика на болести и усложнения (вкл. Остеопороза, фрактури (счупвания на кости), анемия, затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания, рак).

Коригиране на съществуващи хранителни дефицити. Недоимъчното хранене може да е причинено от бедност, депресия, употреба на голям брой лекарства, трудности в придвижването. Отстраняване на забранителните (рестриктивните) диети, освен ако това не е абсолютно необходимо.

Осигуряване на храни с подходяща твърдост за зъбния статус. Старите хора може да се нуждаят от повече сладки и солени храни поради известни промени във вкуса. Да се изключват твърди храни, трудни за дъвчене.

Достатъчно течности през деня, особено при хора с известни смущения на усета за жажда.

Да се подпомага социалното обкръжение (кой пазарува, готви, как са финансите, има ли хранения извън къщи?).

Да се окуражава физическата активност, особено упражнения срещу съпротивление, за равновесие, работа в градина, разходки, пазаруване, туризъм и др.

Да се избягва самотата, изолираността.

Практически препоръки за хранене:
1. Яжте разнообразна храна:

6 филии хляб и повече порции зърнени, тестени храни, картофи;

най-малко 2 порции зеленчуци и плодове в ястия и сурови;

две порции месо, или варива, или риба;

2 порции мляко и млечни продукти (сирене, извара);

твърди мазнини, растителните масла да се поддържат в определени граници;

захарни и сладкарски изделия да се контролират за оптимален енергиен внос и според индивидуалните предпочитания. Да не се поемат много сладки неща между отделните хранения.
2. Консумирайте достатъчно белтъчни храни. Вие се нуждаете от 0,9 – 1,0 г/кг телесно тегло белтъци дневно или 63 г за мъжете и 53 г за жените. Някои състояния изискват намаляване, а други увеличаване на тези количества.

3. Яжте повече храни, богати на:

калций – най-малко 800 грама, предпочитани източници:


прясно и кисело мляко;

някои видове риба, зелени листни зеленчуци, бобови.
на витамини от групата В


пълнозърнести продукти, покълнало жито, кафяв ориз, бобови;

риба, черен дроб, бирена мая.
витамин С


плодове и зеленчуци съхранявани правилно
на желязо


бобови, листни зеленчуци;

риба, дреболии, яйца, птиче месо;

пшеничени кълнове, пълнозърнести продукти.
цинк

пълнозърнести жита, бирена мая, соя, семена;

яйца, дреболии;

листни зеленчуци, ядки, пшеничени кълнове;

гъби;

птиче месо;

мастноразтворими витамини А, Е, Д, К и минерални вещества.
4. Храната, която консумирате трябва да доставя достатъчно енергия: 2100 и 1900 ккал (съответно за мъже и за жени). Препоръчително е храната да е разпределена на няколко приема (три, четири и повече пъти дневно).

По-добре по-малки количества храна, но по-често. Големите порции натоварват храносмилателните органи и предизвикват усещане за тежест. По-честото хранене с неголеми порции храна, води до по-плавен прием на храни, хранителни вещества и енергия, с което се подпомага работоспособността и самочувствието.

5. Яжте по-меки храни, избягвайте твърдите и сухи храни. Това може да постигнете като варите или задушавате храната, избягвайте печенето. Достатъчно дълго дъвчете храната.

6.Достатъчно влакнини с храната (пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци, плодови и зеленчукови сокове).

7. Достатъчно течности с храната (вода, чай, минерална вода, супи, сокове).

8.Адекватни количества от витамин С, и Д, фолиева киселина и желязо, които често са дефицитни в храненето на старите хора.

9.При смущения във вкусовите възприятия храненето трябва да доставя достатъчно цинк фолат, витамини А и В12, използват се подходящи подправки и билки.

10.Повишен внос на витамин В1 може да е необходим при някои хора поради понижена ефикасност на обмяната.

11.Да се ограничава приема на големи количества захар и захарни изделия, поради възможност за по-нестабилна глюкозна поносимост.

12.Хранете се в компанията на други хора, най-добре членове на Вашето семейство или близки приятели. Апетитът е много по-добър когато се храните заедно с други хора.

За да подобрите апетита си е много важно да увеличите физическата си активност. Разхождайте се ежедневно поне половин час.

Полезни съвети при хранене

1. Ограничете употребата на готварската сол
Готварската сол (натриев хлорид) е съставена от два елемента, натрий и хлор, и двата са естествени съставки на повечето хранителни продукти от растителен и животински произход.

Тези елементи приемаме ежедневно с храната, дори когато към нея не добавяме и грам от белия прах.

Значително количество готварска сол се добавя към продуктите в процеса на преработка и при консервиране. Месните и зеленчукови консерви, колбаси, пушени меса, сирена и др. са основни вносители на готварска сол в храната. В консумацията й не би имало нищо лошо, ако не е установена пряка връзка между вноса на натрий и хипертонията (високо кръвно налягане).

Сред народи, консумиращи нискосолени храни (дневен прием на натриев хлорид под 6 грама) е установена по-ниска честота на хипертония с нейните фатални последици (мозъчни кръвоизливи и др.). Трябва да се запомни, че около 2 грама сол дневно е минималното количество, необходимо за нормално функциониране на организма, а при 5 грама човек дори няма неприятно чувство, че измъчва вкуса си с блудкави храни. Същевременно, не повече от 2 грама натрий дневно са напълно достатъчни за телесния комфорт.

Естествено, за да се прояви хипертонията освен прекомерната консумация на сол в значителна степен допринасят други фактори като възраст, наследственост, затлъстяване, прекомерна употреба на алкохолни напитки, тютюнопушене, стрес.

Въпреки, че е ясно, че не всички любители на солените ястия стават жертви на високото кръвно налягане, доказано е че натрият в храната е именно факторът, който предизвиква неблагоприятните биохимични промени в клетката, които се свързват със заболяването. Този елемент е повишен в клетките на хипертоници и при тях се установяват смущения във фините транспортни механизми регулиращи съдържането на йони в извънклетъчното пространство.

Това, че не всички сме застрашени от хипертония не трябва да ни успокоява, тъй като все още не съществува метод, с който могат да бъдат разпознати лицата с повишен риск. Именно затова най-разумно е да обявим война на солта в нашето ежедневие още преди кръвното налягане да е надхвърлило нормалните стойности.

За нормални стойности на кръвното налягане при възрастни лица са приети: систола (горна граница) под 140 мм Нg и диастола (долна граница) под 85 мм Нg.

А ето как на практика можем да спестяваме ежедневно известни количества натриев хлорид в нашата диета:

- ако готвим без добавена сол и солим едва след окончателната термична обработка на ястието;

- ако не поставяме солница на масата по време на хранене.

Ако знаем следното и се съобразяваме с него:

- ако консумираме пресни и свежо замразени зеленчуци, които имат по-ниско съдържание на натрий в сравнение с консервираните и тези от туршиите;

- ако предпочитаме по-често млякото, в което има по-малко натрий от сиренето и кашкавала;

- ако ограничаваме готовите сосове, майонези, чипс, осолени ядки, които са твърде мощен вносител на натриев хлорид, дори консумирани в минимални количества;

- ако използваме зелените подправки и лимоновият сок, които придават по-привлекателен вкус на храната в сравнение със солта, а са абсолютно безвредни в сравнение с нея.
 
2. Консумирайте повече риба
Рибата е ценен хранителен продукт, който за съжаление се консумира твърде ограничено от българското население. Приемът на риба и рибни консерви в България от години е 9-10 г. средно дневно на лице, което представлява по-малко от две рибни ястия месечно.

Препоръката за консумация на риба и рибни продукти възлиза на 30-40 г. дневно или поне на едно рибно ястие седмично.

Счита се, че увеличената консумация на риба има предпазен ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. Отдавна известен факт е, че ескимосите и японците, които се хранят предимно с рибни продукти (респ. 400 г и 250 г дневно средно на лице) страдат много по-рядко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с народи, които традиционно имат ниска консумация на риба.

Рибата е източник на пълноценни белтъци, които не се различават от белтъците на месото на топлокръвните животни. Поради значително по-ниското съдържание на съединителна тъкан, белтъците на рибата по-лесно се смилат в стомашно-чревния тракт и по-бързо се усвояват, което я прави подходяща храна както за растящия организъм, така и за възрастните хора.

Количеството на мазнините в рибата варира в доста широки граници (0.5-20%) и зависи от вида, възрастта и сезона на улов. Според количеството мазнина рибите се разделят на три групи:

- постни - съдържащи до 5% мазнини (мерлуза, треска, толстолоб, хек, бяла риба, калкан, кефал, лефер, попчета, сафрид, пъстърва);

- полутлъсти - съдържащи 5-10% мазнини (шаран, акула, нототен);

- тлъсти - с мазнини над 10% (сардина, копърка, херинга, скумрия, тон, паламуд, лакерда, сьомга).

Мазнините в рибата са равномерно разпределени в мускулната тъкан и са представено предимно от биологично ценните полиненаситени мастни киселини от семейство омега-3. Счита се, че основната заслуга за намаляването на риска от сърдечно-съдови заболявания при увеличена консумация на риба е именно на тези мастни киселини. Образуваните от рибните мазнини простагландини (вещества с хормоноподобно действие) в организма имат свойството да разширяват кръвоносните съдове и да намаляват слепването на тромбоцитите, което обяснява и защитния им ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания.

Рибата е богат източник на минерални вещества. По съдържание на калций и фосфор се нарежда след млякото и млечните произведения преди месото. Особено в морските риби е значително и количеството на йод и флуор, докато продуктите със земен произход са сравнително бедни на тези микроелементи. Рибата може да обогати съществено нашата храна с йод и флуор, което е от значение за профилактиката, съответно на йод дефицитните състояния (гуша) и зъбния кариес.

Рибата съдържа и важни за организма витамини - А, Д, Е, В1, В2, В6, В12, ниацин.

Рибата и рибните продукти са ценна храна за човека с добрите си вкусови качества и с високата си хранителна стойност. Те трябва да заемат своето място на трапезата на българина и като средство за масова профилактика на сърдечно-съдовите заболявания

3. Ако пиете алкохол, правете го в умерени количества
Алкохолните напитки съдържат етилов алкохол - вещество, което потиска нервната система, забавя реакциите и спада към групата на веществата с успокояващо и хипнотично (сънотворно) действие. Алкохолът притежава значителна енергийна стойност (7 ккал/грам) без да доставя на организма необходимите хранителни вещества като белтъци, витамини и минерални елементи.

Прекомерната консумация на алкохол не води до благоприятно въздействие върху организма, напротив алкохолът се свързва с възникването на редица заболявания със социално значение: затлъстяване, хипертония, коронарна болест на сърцето, диабет. Съществуват предположения, че прекомерната употреба на алкохол има връзка с възникването и на някои ракови заболявания.

Лицата, консумиращи системно и прекомерно алкохол често страдат от недохранване, поради лоша усвояемост на редица вещества от организма. Алкохолът може да предизвика чернодробна цироза, възпаление на панкреаса, да увреди мозъка и сърцето. Съществува категорична връзка между приема на алкохол, високото кръвно налягане и хипертоничния инсулт. Според някои изследвания умереното пиене снижава риска от коронарни инциденти - стенокардия и инфаркт.

Неприятното при системна употреба на алкохол е, че тя води до пристрастяване. Поради гореизложените причини, с оглед на съхранение на добро здраве от медицинска гледна точка, консумацията на алкохол не се препоръчва. Ако човек все пак реши да не се лишава от алкохол, препоръчително е да го прави разумно и умерено.

Какво означава умерена употреба на алкохол? Това е количеството, изчислено на дневна или седмична база, което е безопасно за здравето на възрастен индивид, разграничено по пол.

Количествената му стойност е за мъже - не повече от 2 стандартни питиета дневно, а за жени 1 стандартно питие, което според общоприетите критерии съдържа 8-10 г абсолютен алкохол. Превърнато в най-често употребяваните алкохолни напитки, това има следния количествен израз:

- 350 мл ниско алкохолна бира (алкохолно съдържание 2-3%) или

- 250 мл бира с алкохолно съдържание 4-5%;

- вино (алкохолно съдържание 10%) - 150 мл или

- концентриран алкохол (коняк, уиски с алкохолно съдържание 40%) - 45 мл.

Естествено трябва да изберете само един от предлаганите видове алкохол в горецитираните количества.

Когато все пак решите, че препоръчаните умерени количества не са чак толкова строги като ограничение, не трябва да забравяте следното:

- Трябва да имате поне два абсолютно свободни от алкохол дни седмично.

- Не е препоръчително да се консумира алкохол на гладно.

Горещо препоръчваме следните лица при никакви обстоятелства да не консумират алкохол:

- деца и юноши под 18 години;

- бременни жени и жени в детеродна възраст, които желаят да забременеят;

- кърмачки;

- лица, които шофират или се занимават с дейности, изискващи повишено внимание;

- лица, които имат склонност към злоупотреба с алкохол, наследствено обременени с алкохолизъм, възстановяващи се след лечение алкохолици.
 
4. Запазвайте хранителната стойност и осигурявайте безопасността на храните
Съвременната наука за хранене (нутрициология) оценява високо всеки способ на кулинарна обработка на храните, който максимално запазва хранителната им стойност. Предпочитани са тези съвременни технологии, чрез които се получава висококачествена готова храна, с минимални загуби на хранителни вещества и гарантирана биологична и химична безопасност.

Предварителната обработка (миене, почистване, нарязване и др.) трябва да се извършва при съблюдаване на стандартните хигиенни изисквания. Да се избягва продължително киснене, което води до загуба на водноразтворими витамини, минерални вещества, въглехидрати. Плодовете и зеленчуците е препоръчително да се консумират предимно сурови, в натурален вид – ненарязани или под формата на салати (за да се предотврати загубата на хранителни вещества). Месото и рибата се размразяват бавно, на стайна температура, а не в гореща вода или фурна. Замразените зеленчукови полуфабрикати директно се поставят в горещата вода, без да се размразяват предварително. Течната част на стерилизираните консерви не се изхвърля, защото в нея се съдържа голяма част от водноразтворимите витамини и минерални елементи на продуктите. Същото се отнася за саламурата на туршиите, ако не е прекомерно солена.

Методите за топлинна обработка на храните трябва да са щадящи и максимално да запазват полезните им съставки. За тази цел най-често се препоръчват варене на пара, задушаване и печене. Необходимо е да се знае, че при варене, зеленчуците трябва да се поставят в кипяща, леко посолена вода. В студена вода ензимите разрушават голяма част от витамините, най-вече витамин С. Добре е водата да покрива напълно зеленчуците, а съдът да е покрит с капак. Варенето (задушаването) се извършва при умерена температура. За предпочитане е зеленчуците за гарнитура да се поднасят цели, а ако са варени на пара - по възможност необелени. Пърженето се избягва, защото при него се образуват окислени продукти на мазнините, които са токсични и дразнят лигавицата на храносмилателния тракт. При печене на скара, част от мазнините и окислените им продукти се оттичат и отстраняват. При печене на фурна температурата за топлинна обработка е умерено висока, а количеството на окислените вещества – минимално. При топлинната обработка на продуктите, съдържанието на витамините А, D и К се запазва, но се понижава това на витамин С. Готовата храна трябва да се консумира по възможност най-бързо. Готвените ястия (яхния, мусака, гювеч и др). могат да се съхраняват в хладилни условия само до края на деня. За печените и варените меса се допуска хладилно съхранение до 30 часа.

Микробиологичната безопасност на храните се постига чрез подходяща термична обработка. Често печенето на грил и скара, особено на големи късове месо се оказва несигурно, тъй като не се унищожават напълно наличните в продуктите микроорганизми. Препоръчително е съблюдаване на съответно технологично време. Аламинутите от месо и яйца се консумират в рамките на 30 минути. Строго се съблюдава и времетраенето за термична обработка на яйцата и съдържащите ги храни. Домашните месни консерви от месо, птици и риба са винаги рискови за наличие на остатъчна микрофлора, която може да причини тежки хранителни отравяния.

В състава на хранителните продукти, в процеса на добиване, обработка и съхранение, от околната среда често попадат несвойствени вещества, наричани химични замърсители – тежки метали, пестициди, полимерни материали, нитрати, нитрити, хранителни добавки - адитиви (консерванти, емулгатори, стабилизатори, антиоксиданти, оцветители, подсладители и др.). Адитивите изпълняват определени технологични функции и подобряват органолептиката. Съдържанието на химически замърсители в храните (плодове, зеленчуци, зърнени, бобови) е предмет на строг хигиенен контрол от регионалните ХЕИ в страната, а безопасността на добавките в храната се определя от експерти по хранене към МЗ, като за стандарти се използват директиви на Европейската общност.

 

Хранене при спорт и физически натоварваня

Хранене при спорт и физически натоварваня

Потребности от белтъци при спорт и физически натоварвания
Въпросът за количеството на белтъка в храненето на активно спортуващите се дискутира в специализираната литература вече цяло столетие. Причината е в липсата на категорични научни аргументи и становища. Сентенцията “Яжте, за да побеждавате” стана особено популярна в днешно време, когато възможностите за натоварване на биологичната система човешки организъм по време на тренировки и състезания достигнаха своя пределен максимум. Вниманието се насочи към екзогенните фактори, най-мощен измежду които е храната. Сложността на проблема с белтъчните потребности при спорт и физически натоварвания идва и от факта, че съществуват много и различни по вид и продължителност двигателни активности и видове спорт – от високоинтензивни, но краткотрайни (по сила или скорост), през средноинтензивни, до нискоинтензивни и продължителни (за издръжливост). Известен научен факт е, че при краткотрайни физически свръхусилия организмът на човека реагира с намалена тъканна белтъчна синтеза и повишено белтъчно разграждане. Важно значение за белтъчните нужди при физически натоварвания имат енергийните потребности, съответно - хранителният енергиен внос. Така например, в случаи при които енергийните нужди са високи, а енергоприемът - дефицитен (особено при продължителна физическа активност), разграждането на тъканни белтъци осигурява значително количество допълнителна енергия. Тогава логично възниква потребност от завишен белтъчен внос.

Повечето автори се обединяват около тезата, че редовните физически упражнения водят до повишаване на нуждите от белтък. Според резултатите от експериментални проучвания, на настоящия етап се счита, че спортистите трябва да приемат около 1.2 до 1.6 г белтък (при препоръчителни количества за неспортуващи от 0.9-1.0 г/кг) на кг телесно тегло дневно. Тези завишени нужди се покриват най-вече с увеличаване количеството на приеманата храна. Това е и най-физиологичният начин, за разлика от високия прием на белтък, но под формата на протеинови концентрати и изолати (на база пшенични зародиши, соеви деривати и др.), чието белтъчно съдържание достига до 60-90%. Във всички случаи се следи азотния баланс, за да се предотврати рискът от изместването му в отрицателна посока, т.е. разграденият тъканен белтък да надвишава синтезирания от организма.

В практически план трябва да се обръща внимание и върху качеството (биологичната стойност) на приемания белтък. Това означава, аминокиселинният състав да съдържа достатъчно и в оптимални съотношения жизненоважни (есенциални) аминокиселини. За пълноценни белтъчни храни се считат животинските източници – месо, мляко, риба, яйца (млякото и яйцето са приети за еталон на висококачествен белтък, т.е. такъв с най-висока биологична използваемост за специфичните тъканни потребности). От растителните храни, добри източници на белтък са бобовите разновидности (на първо място соя, наричана даже аналог на месото, а също - фасул, леща, бакла, грах), пълнозърнестите асортименти (жито, овес, ориз), ядковите плодове. Тъй като в растителните белтъчни храни обикновено съществува дефицит по отношение на една или няколко жизненоважни аминокиселини, е подходящо, те да бъдат комбинирани помежду им. Например рационална комбинация е пълнозърнест хляб и бобова храна.

В заключение може да се каже, че проблемът с белтъчните потребности при физически натоварвания е все още недостатъчно проучен и търпи развитие. Специалистите все пак са единодушни, че белтъчните нужди на активно спортуващите са повишени близо 2 пъти в сравнение с тези на здрави хора, с ниска интензивност на физическия труд.

 
Потребности от въглехидрати и мазнини при спорт и физически натоварвания

Хранителният прием играе съществена роля за постигане на високи резултати и самочувствие по време на спорт и физически усилия. Добре структурираната диета по време на спорт може да допринесе за оптимално представяне и ефективност. Изборът на хранителен режим е труден и зависи от индивидуалните възможности на организма, вида спорт, честота, продължителността и интензитета на натоварването както и от редица други фактори. Спортистите и занимаващите се с активна физическа дейност индивиди имат дневен разход на енергия около два-три пъти по-висок от физиологичните потребности. По време на активна тренировка организмът изразходва около 40% от дневния си енергоразход, а по време на състезания и повече. За да се избегне твърде високата загуба на тегло и някои негативни последици за организма в резултат на усилени натоварвания е необходимо активно спортуващите лица да увеличат енергийния си прием и да осигурят необходимата енергия за работа на мускулите. Основните източници на енергия в организма са въглехидратите и мазнините. По време на физически упражнения с ниска интензивност организмът използва енергия за работа на мускулите, осигурявана чрез аеробен метаболизъм - окисление на въглехидрати и мазнини. При този случаи мазнините доставят около половината от нужната енергия. По време на интензивни физически натоварвания обаче, организмът използва предимно въглехидрати и ги превръща чрез анаеробен метаболизъм до млечна киселина. Запасите от креатин фосфат в организма, които също се използва като източник на енергия при активен спорт, са недостатъчни.

Въглехидратите са с най-голям енергиен дял в хранителния прием. Те се разграждат в организма до глюкоза и след това се съхраняват под форма на гликоген. Част от гликогена се натрупва в черния дроб и при нужда поддържа постоянно нивото на глюкозата (кръвна захар) в кръвта. Основната част гликоген обаче се натрупва в мускулите и осигурява тяхната работа. Активните физически натоварвания нарушават въглехидратните запаси на организма, гликогенът се изчерпва и мускулите се уморяват. Метаболизмът на човешкия организъм не е в състояние да превръща мазнините във въглехидрати и за възстановяване на гликогеновите запаси е необходима консумация на въглехидрати. Концентрацията на гликоген в мускулите преди състезание е важен фактор, предопределящ добрия успех. Според физиологичните препоръки въглехидратите трябва да осигуряват над 50% от дневния енергиен прием. Спортистите се нуждаят от по-голямо количество въглехидрати - 50-60% от енергията за деня. Консумацията на храни богати на въглехидрати не само доставя субстрат за възстановяване на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб, но подпомага и намаляване приема на мазнини. Приемът на високо въглехидратна диета помага на спортистите да контролират съотношението между енергоприема и енергоразхода за деня и да поддържат оптимално телесно тегло. При усилена подготовка за състезания, повишаване натовареността и удължаване времето на натоварването, три дни преди състезанието е необходимо консумацията на въглехидрати да се увеличи до 70% от енергийния прием за деня. В някои спортове състезателите поддържат ниско телесно тегло и рестриктивен енергиен прием. При тези случаи, а както и при останалите спортисти, за улеснение се препоръчва изчисляване на дневния прием на въглехидрати в грам на килограм телесна маса /г/кг. Т.м./, като обикновено при повечето спортисти консумацията варира 4.5-6 г въглехидрати на килограм телесно тегло, а при усилена подготовка за състезание - 9-10 г/кг т.м. Гликогенът в мускулите се възстановява със скорост около 5% за час, за пълното му възстановяване след физическо натоварване са необходими около 20 часа. През първите два часа обаче този процес е по-бърз (7%). Препоръчва се непосредствено след физическото натоварване (първите 30 минути) въглехидратен прием от 0.7-1.5 г/кг. Т.м./. Както простите, така и комплексните въглехидрати са подходящи за храненето на спортистите. Добри източници на комплексни въглехидрати са плодове, ориз, хляб и хлебни продукти, макаронени изделия, картофи, зърнени храни, плодови сокове. При активно спортуващите лица, които тренират продължително време е необходима консумация и на прости въглехидрати - захар, захарни изделия, мед, конфитюр, някои видове сладкарски продукти, високо енергийни безалкохолни напитки.

Известно е, че при интензивни тренировки с голяма продължителност, въглехидратният метаболизъм не е в състояние да осигури необходимата енергия за работа на мускулите. Подкрепяща роля в продукцията на енергия в такива случаи има метаболизмът на мастни киселини. Метаболизирането на вътрешномускулните запаси от триглицериди се включва в процеса на осигуряване на енергия при продължителни натоварвания. Проучвания на хранителния прием на спортисти са установили, че обичайната им диета е с твърде висока консумация на мазнини (около 35-36% от общата енергия за деня), поради високата енергийна стойност на храната, състояща се предимно от месо и млечни продукти. Нутриционистите препоръчват дневния прием на мазнини при спортисти да представлява 25-30% от общата енергия за деня, а количеството на наситени мастни киселини източник, на които са животинските продукти да не превишава 10% от дневната енергия.

Потребности от витамини и минерали при спорт и физически натоварвания

Потребности от витамини и минерали при спорт и физически натоварвания
Потребности от витамини

Витамините са обект на голямо внимание в областта на спорта, поради предполагаемата им роля за увеличаване на физическата издръжливост. Използването на витамини като добавки към храната под формата на таблетки, капсули или сиропи е много популярно, като понякога приемът им стига до извънредно големи количества, надвишавайки средните дневни потребности от 10 до 100 пъти. Това създава рискове от токсично въздействие на някои витамини, особено на мастно разтворимите, при които границите на безопасен прием са значително по-тесни от тези на водно разтворимите витамини. Няма достатъчни и сигурни доказателства обаче, че потребностите от витамини са по-високи при физически натоварвания в сравнение с тези при ниска и умерена физическа активност. Това е свързано с факта, че витамините от В група, които са съставни части на ензимите, взимащи участие в енергийната обмяна се използват повторно в метаболитните реакции. Също така, мастно разтворимите витамини (А, Д, Е, К) се натрупват като резерви в организма, които се използват при необходимост, а загубите на водно разтворимите витамини (витамин С и витамините от В група) с потта, даже при екстремни физически натоварвания са минимални.

Разбира се, граничен или нисък прием на витамини предизвиква намаляване на физическите възможности, дори води до определени заболявания. По-голямата хранителна консумация при хората, упражняващи някакъв спорт или тези, на които работата им е свързана с високи физически натоварвани, обаче обикновено води до достатъчен прием на витамини с храната. Няма доказателства, че допълнителният прием на витамини от добре хранени спортисти може да доведе до увеличаване на физическата издръжливост.

Установено е, че физическата активност е свързана с натрупването на свободни радикали в скелетните мускули. Счита се, че големите физически натоварвания и особено интензивните и продължителни тренировки водят нарушаване на баланса между процесите на натрупване на свободни радикали и процесите на тяхното обезвреждане или до така наречения “окислителен стрес”, който може да предизвика увреждане на тъканите. Това е причината при такива ситуации да се препоръчва допълнителен прием на витамини с антиоксидантно действие, като витамин Е, витамин С и бета каротин. Няма единно мнение, обаче и по-този въпрос. Установено е, че нивото на антиоксидантните ензими при атлетите е високо, което се свързва с физиологична адаптация. Ето защо, много от специалистите считат, че количествата на антиоксидантните витамини, които се приемат с храната са напълно достатъчни.

Потребности от минерали

По отношение на минералите, желязото привлича най-голямо внимание. Много спортисти, специално жените имат железен дефицит. Това се свързва с увеличените загуби на желязо, което се дължи отчасти на загубите му с потта, а също така на увеличени загуби с урината и стомашно-чревно кървене като последствие от интензивни и продължителни физически натоварвания. При жените спортистки, които спазват диета за поддържане на ниско тегло съществува допълнителен риск от желязо дефицитна анемия. Ето защо специално внимание трябва да се обръща на съдържанието на желязо в храната. Лесно усвоимо желязо се съдържа в месата и рибите. Значителни количества желязо има и в листовите зеленчуци, като спанак, лапад и коприва, но от него се усвоява много малка част. Препоръчва се консумация на плодове и зеленчуци, богати на витамин С, който превръща желязото в растителните храни в по-добре усвоима форма. Допълнителен прием на желязо като хранителна добавка се препоръчва при лицата с желязо дефицитна анемия, тъй като тя значително влошава физическите възможности и води до лесна уморяемост. При спортисти, които нямат железен дефицит допълнителният прием на желязо не увеличава физическата активност. При атлетите, упражняващи силови спортове може да се наблюдава така наречената “спортна анемия”, която се изразява с понижаване на хемоглобина, но се свързва с увеличаване на обема на кръвната плазма. Независимо от по-ниския хемоглобин, при тази физиологична реакция масата на червените клетки е нормална или даже по-висока и затова не е необходимо взимането на препарати, съдържащи желязо. Ето защо, за да се оцени необходимостта от взимането на желязо като хранителна добавка е необходимо да се направят пълни изследвания на червената кръвна картина и железния статус.

Физическите упражнения оказват стимулиращ ефект за увеличаване на костната маса при възрастните. Установено е по-голямо минерално съдържание на костите, които се натоварват при различните видове спорт, например при тенисистите на костите на ръцете, при бегачите – на костите на краката. Счита се, че костите действат като пиезо кристали, които превръщат механичния стрес в електрическа енергия. Електрическите промени, настъпили при механично натоварване на костта стимулират активността на костните клетки остеобласти, което води до натрупване на калций. Количеството на изградената кост зависи, както от величината на физическото натоварване, така и от неговата честота.

Прекомерните тренировки обаче могат да имат вреден ефект върху калциевия баланс. При свръхнатоварвания на млади жени може да настъпи така наречената “вторична аменореа”, която се изразява със спиране на менструацията. Това води до отпадане на защитното действие на женските естрогенни хормони по отношение на структурата на костите и ги прави по-чувствителни към загубата на калций с последваща костна загуба. Ако аменореята продължи, полезният ефект на физическите упражнения върху костната маса се елиминира и се увеличава рискът от мускулно-скелетни увреждания по време на физическите натоварвания , както и риска от развитие на остеопороза в млада възраст.

Фосфорът играе не само важна роля заедно с калция за поддържане здравината на костите и зъбите, но е незаменима съставка на високо енергийни съединения, които доставят енергия за всички форми на биологична работа. Поради тази причина, някои треньори препоръчват консумацията на специални “фосфатни напитки” за намаляване образуването на киселини при тежки физически упражнения и за освобождаване на кислород от червените кръвни клетки.

Интензивните и продължителни физически натоварвания могат да предизвикат загуби с урината и потта на микроелементи като хром, цинк, мед и магнезий, които играят важна роля в обмяната на веществата и антиоксидантната защита на клетките. С балансирана и достатъчно по количество храна, обаче може да се осигуряват нужните количества минерални вещества и изследванията показват, че при повечето спортисти не се наблюдават дефицити на микроелементи. Няма доказателства, че допълнителният прием на минерали като добавки към храната при добре хранени спортисти увеличава физическата издръжливост.

Хромът играе специфична роля за подържането на адекватна функция на инсулина, която е свързана с въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна и освобождаването на енергия от хранителните вещества. Ето защо на пазара се предлагат много хранителни добавки, предназначени за спортисти, които включват хром. Няма достатъчно доказателства обаче, че хромът може да увеличава физическата издръжливост.

Потребности от течности и електролите при спорт и физически натоварвания

Потребности от течности и електролите при спорт и физически натоварвания
Храненето и питейният режим при физически натоварвания има за цел, не само да задоволи потребностите от енергия и хранителни вещества, но и адекватно да попълни нарасналите нужди на организма, поставен при екстремни ситуации. Адекватният прием на хранителни вещества и течности създава условия за поддържане на добро здраве и служи за повишаване на физическия тонус, което е крайна цел на всяко физическо упражнение.

Питейният режим не трябва да се омаловажава, не само от професионалните спортисти, но и от лицата, които се занимават със спорт като любители. Водата е задължителен компонент за поддържане на живота. Нейният редовен прием изисква не по-малко внимание, отколкото приема на енергия и въглехидрати. Всички клетки, които изграждат човешкото тяло съдържат вода и тя представлява 60% от телесната маса на всеки индивид. Водата подпомага охлаждането на тялото и предпазва от прегряване. Тя транспортира веществата до клетките, поддържа обема на кръвта и нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система. Приемът на вода е гаранция за осъществяване на висока физическа активност. При обичайни условия дневната потребност от течности на възрастен индивид е 1.5-2 литра, което включва не само напитките – вода, чай, кафе, но и супите и водата, която естествено се съдържа в храната. При спортисти, особено при интензивни тренировки с потта се губят течности – до 2-3 литра/час. Количеството зависи от интензивността на натоварването, продължителността му, температурата и влажността на околната среда.

Маратонци могат да намалят теглото си с 8%, което означава загуба на 13% от общата телесна вода. При интензивни тренировки с потта се губят и някои електролити, основно натрий и в по-малки количества калий и магнезий. Приоритетно трябва да се компенсират загубите на натрий.

Най-добрият начин за набавяне на нуждите от течности е редовното пиене на вода – минерална или чешмяна, с добро качество. Съществуват някои основни правила, които трябва да се спазват при поддържане на нормален питеен режим:

1. Денят трябва да започна с 1-2 чаши вода, изпити непосредствено след ставане от леглото;

2. Вода се пие на определени интервали, през целия ден;

3. Вода се пие дори когато не се чувства жажда;

4. До тридесет минути преди започване на физически упражнения е необходимо да се приемат 1-2 чаши вода;

5. По време на физически упражнения е добре на всеки 15 минути да се приема 1/2 чаша вода;

6. Когато физическите натоварвания са особено интензивни, те водят до загуба на телесно тегло. Препоръчва се при всеки половин килограм загуба от теглото, да се приемат 2,5 чаши вода.

Колкото по-интензивни и продължителни са физическите натоварвания, толкова по-значителни количества вода и други течности трябва да се приемат. При спортни занимания по-кратки от 45 минути, както и при продължителни, но с умерена интензивност физически натоварвания, най-доброто средство за хидратиране е водата - тя се усвоява лесно, евтина е и широко достъпна.

Когато физическите упражнения са с по-значителна продължителност и са по-интензивни като например бягане, аеробика, колоездене, се увеличава потенето и се губи не само вода, но и някои електролити. Тези загуби е по-добре да се компенсират със специални напитки, съдържащи вода, въглехидрати, електролити (натрий и калий). Съдържанието на въглехидрати в напитката трябва да бъде в границите 4-8%. Когато напитките са по-високо въглехидратни, те забавят изпразването на стомаха и по този начин забавят усвояването на вода от червата. Те спомагат за намаляване умората и подобряване на физическия тонус. Абсорбират се добре и поддържат водно-електролитния баланс след високи физически натоварвания. Когато температурата на околната среда е висока, приоритетно е набавянето на вода, а въглехидратите са на второ място. Специално формулираните напитки за спортисти са скъпи, поради което могат да бъдат заместени с напитка приготвена по следния начин - чаша вода, чаша портокалов сок и щипка сол. Тя замества загубите на течности и електролити и доставя нужното количество въглехидрати. Приятният вкус стимулира желанието за поемане на течности.
5月23日

Храни и Диети

Храни и диети      

Затлъстяването е едно от "модерните" заболявания.То се проявява като първично или съпътстващо други заболявания.Причините, обуславящи затлъстяването, са многобройни и обикновено трудно се установяват - генетични, обездвижване, преяждане или неправилно хранене. По-късно се включват метаболитни, хормонални, ензимни и други промени. Нормално теглото на мастната тъкан е 7 - 12% от телесното тегло.Наличие на затлъстяване се приема, ако този показател при мъжете е над 20%, а при жените - 25%. Затлъстяването с е проявява двуфазово; през първата, динамична фаза се нарушава енергетичният баланс на организма (енергетичният внос превишава разхода на калории). През втората, статична фаза наддаването на тегло се прекратява, приходът и разходът на енергия се изравняват и се установява ново енергетично равновесие.По тези причини лечението е по-ефективно в първата фаза. Мастната тъкан има големи възможности за увеличаване на обема си.Това може да се осъществи по два начина - увеличаване броя  на мастните клетки (извършва се само през първата година след раждането и по време на пубертета), и чрез хипертрофия на клетките - уголемяване размера на мастните клетки (извършва се през целия живот). Най-характерните за затлъстяването метаболити нарушения в мастната тъкан са преобладаването на липосинтезата  от въглехидрати и натрупването в мастната тъкан на триглицериди (мазнини) от хранителен произход. Заболяването се характеризира с повишено ниво на инсулина и понижена поносимост към глюкозата.По-късно се проявява устойчивост на тъканите към инсулина, като причината за това е снижената чувствителност     към хормона и намаляването на броя на рецепторите в хипертрофиралите мастни клетки, а също и в мускулните клетки.Затова при затлъстели лица количеството на СМК (Свободни Мастни Киселини) в кръвта се увеличава и те се използват в по-голяма степен от мускулите като енергетичен субстрат.Често се открива повишаване на триглицеридите при тези болни, причината за което е засилената синтеза на триглицериди в черния дроб за сметка на засилено постъпване на СМК.При затлъстяване нивото на холестерола в липопротеините с ниска плътност, съдействащи за развитието на склероза, се увеличава, което влияе за  проява на атеросклеротични увреждания.Нарушава се обмяната на пурините, количеството на пикочната киселина нараства и често се наблюдават прояви на подагра.

            Лечението на затлъстяването е трудно.Най-ефикасно е при ниските степени на заболяването ( I и II).Комбинираното използване на нискоенергийна диета и повишена двигателна активност могат да предизвикат чувствително понижаване на телесното тегло.Смята се, че мускулната работа повлиява затлъстяването чрез намаляване количеството на приеманата храна, както и чрез продължително повишаване скоростта на  обменните  процеси.За по-тежките степени на затлъстяване по-важен компонент е диетата, а физическите усилия са с по-голямо значение при лечение на умерено затлъстяване или за предпазване от  него.

            Съществено значение има подборът на вида и продължителността на физическото натоварване, тъй като затлъстелите хора имат понижена поносимост към физическата работа.Установено е, че физическата активност с умерена продължителност причинява значително снижаване количеството на приеманата храна на  опитни животни и хора.По-продължителната работа (2-6 ч) се придружава от приемане на по-голямо количество храна, като телесното тегло остава постоянно.Аеробните натоварвания (бягане, плуване) изискват повишаване на кислородната консумация и подобряват  работата на сърдечносъдовата система.Физически усилия с умерена интензивност (60% - 70% VO2 max(максимална кислородна консумация) и продължителност  поне 20 мин са оптимални за снижаване на телесното тегло.По време на умерена аеробна работа се постига равновесие между аеробните процеси, освобождаващи енергия, и енергетичните изисквания на работещите мускули.

Използването на СМК е по-голямо при този вид физическа дейност.За да бъде ефективна тренировъчната програма, тя не трябва да бъде по-кратка от 3 месеца и тренировките трябва да се провеждат повече от 3 пъти седмично.

По време на умерено натоварване до 40-60 мин главни източници на енергия са въглехидратите (глюкоза) и мазнините (свободни мастни киселини).Ако натоварването продължи над 40 – 60 мин, запасите от мускулен и чернодробен гликоген намаляват, по-голям процент от енергията се попълва от окислението на мастните киселини и се повишава разграждането на белтъците (главно чернодробните и несъкратителните мускулни белтъци).Получените от тях аминокиселини се използват в черния дроб за синтезирането на глюкоза.Някои от аминокиселините, включително три от незаменимите – левцин, изолевцин и валин, се окисляват в мускулите и са източник на енергия. От окислението на аминокиселините в мускулите се осигурява от 5 до 10% от общата енергия на натоварването.

 

ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ И ОБМЯНА НА ЛИПИДИТЕ  

Мазнините не са предпочитана храна при системна физическа дейност поради необходимостта от по-голямо количество кислород за тяхното разграждане.Но при изчерпване на въглехидратния запас те стават главен енергетичен източник.Това е важно особено при дълготрайни натоварвания (напр.Бягане над 10 000м. Ски- бягане на 50км.И др.) Затова при спортисти трениращи тези дисциплини, мазнините в мастните депа намаляват поради транспортирането им към работещите органи.Така се осигурява около 60 – 90% от необходимата енергия.Заедно с това намалява количеството на холестерола в кръвта а разпадните продукти на мазнините, отделени с урината, се увеличават.При скоростни физически натоварвания не се наблюдават особени промени в обмяната на мазнините.

            Затлъстяването може да бъде причинено от няколко фактора, включително генетично, преяждане, консумирането на много храни, съдържащи мазнини или захар, забавен метаболизъм, заседнал начин на живот  и т.н.Един от най-разпространените от тях е преяждането и застоялия начин на живот, при които броят на мастните клетки е нормален, но размера им е увеличен многократно. Изследванията показват, че пълните хора не непременно се хранят повече, отколкото другите, просто се движат по-малко.В резултат на това те изгарят по-малко калории и складират повече мазнини, което пък от своя страна води до уголемяване на мастните клетки.В старанието си бързо да свалят килограми те се впускат в различни диети за бързо отслабване, някои от които дори застрашаващи здравето.В действителност обаче, усилията им да се напъхат в по-малък размер дрехи остават безрезултатни.Гладуването просто не действа при по-голямата част от хората. 90% от всички подложиле се на диета връщат отново килограмите си до най-много една година.Мнозина от тях са хванати в капана наречен "синтрома на йoo", при който те непрекъснато свалят и качват килограми.В резултат на това процъфтява индустрията предлагаща средства за загуба на тегло, защото нито една диета или определена храна не се оказва ефективна накрая, така че да загубят килограмите си за по-дълго време.

Много от хора правят много сериозни, дори застрашаващи здравето им грешки в преследването на своята кряйна цел, а именно-загубата на тегло. Този въпрос е много важен и сериозен и често отговора на въпроса как да постигнем това не е много ясен.Единствения сигурен начин да свалите ефективно килогамите си и да задържите това тегло е да се откажете завинаги от диетите.Вместо да гладувате се доверете на правилното и здравословно  хранене и редовните тренировки.Трябва да забравите обещанията за незабавно сваляне на килограми и да приемете  факта, че успешния контрол над теглото изисква време, дисциплина и постоянство.Въпреки, че звучи трудно, резултатите от вашите усилия ще бъдат възнаградени за разлика от безрезултатното безкрайно сваляне и връщане на свалените килограми.

 

БАЛАНСА МЕЖДУ ПРИЕТИТЕ КАЛОРИИ, МЕТАБОЛИЗМА И ИЗРАЗХОДВАНАТА ЕНЕРГИЯТА 

            За да улесните контрола върху теглото си и да подходите правилно към този проблем, трябва да разберете връзката между приетите калории, метаболизма и производството на енергия.Калориите са мерната единица за енергийния еквивалент на храната.Когато храната се разгражда в храносмилателната система за производството  на енергия, при който процес се отделя топлина.Колкото повече калории съдържа дадена храна, толкова повече потенциална енергия е на разположение на тялото и толкова повече топлина се отделя при процеса на разграждане на тази храна.Ако човек консумира висококалорични храни и не изразходва тази енергия,тялото я складира под формата на мазнини за по-нататъшна употреба.Метаболизма е процеса, при който храната се разгражда и се превръща в гориво за тялото.Стойностите на метаболизма са различни за всеки човек и зависят от това колко бързо тялото разгражда храната и изгаря калориите вследствие на работата на мускулите или на  някаква друга дейност.И понеже мускулите използуват 90% от консумираните от човека калории, колкото повече мускулна маса има даден човек и колкото по-активен е той, толкова по-високи са стойностите на неговия метаболизъм. Колкото по-голямо е нивото на неговият метаболизъм, толкова по-големи са и калорийните нужди. В резултат на това по-активните хора могат да се хранят повече, отколкото хората, водещи заседнал начин на живот - те имат нужда от повече калории, които да послужат за гориво за мускулите в тялото им.И понеже спортистите имат високо ниво на метаболизма, те изгарят приетите калории по-бързо от неактивните хора.

            По какъв начин приетите калории и метаболизма влияят върху загубата на килограми?

            Когато хората приемат едно и също количество калорий всеки ден, тяхното енергийно ниво е балансирано и те поддържат определено тегло.И обратното - хората, които приемат повече калории, отколкото изразходват, качват килограми.Това е положението, в което много от хората се намират поради факта, че обичат да си угаждат или водят заседнал начин на живот.Ако броят на приетите калории надвишава броя на изгорените, хората ще натрупат тези калорий под формата на мазнини.Единият от начините да свалим килограми е да се храним по-малко, а другият е да се увеличи калорийния разход с помощта на редовни тренировки.Когато хората консумират по-малко калории, отколкото изразходват, тялото ще разчита на складираните мазнини и/или на мускулите, за да си набави необходимата енергия.Когато тялото започне да използува складираните мазнини или мускулите за енергия, вие ще започнете да  губите килограми.Например енергиен дефицит от 7000 калории се изразява в загубата на 1 килограм.

 

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ПОДДЪРЖАМЕ НИВОТО НА КРЪВНАТА ЗАХАР ИЛИ КАК ДА СПЕЧЕЛИМ В ТАЗИ "ГУБЕЩА ИГРА"? 

            След като свалянето на килограми е толкова лесно, защо толкова хора излизат победени от тази "губеща игра"? За съжаление, много от хората се опитват да свалят килограми като ограничават приемането на течности.Загубата на тегло от течности обаче няма да доведе до трайни промени в състава на тялото (съотношението между мазнини и мускули) и всеки загубен килограм ще бъде възстановен почти веднага, след като отново започнете да приемате течности.Друга голяма група хора, подлагащи се на диета намаляват  калорийния си прием като прескачат някое от храненията или намаляват консумацията на въглехидрати.Това води до рязко намаляване на нивото на кръвната захар и от своя страна това е знак за тялото, че умира от глад. За да се предпази от гладуване, тялото започва да складира мазнини.Колкото по-дълго време е ниско нивото на кръвната захар, толкова по-продуктивно тялото започва да складира приетата храна под формата на мазнини и да пази резервите си от съществуващите в тялото мазнини.Ако човек ограничи драстично приемането на калории, тялото ще започне да разгражда мускулите, за да си набави необходимата енергия.И понеже крехката мускулна маса влияе  на метаболизма, когато тялото използува мускулите за енергия (и поради това загубвайки ги) нивото на метаболизма спада, с което всъщност намалява калорийния разход.Калорийните нужди намаляват правопропорционално с намалявяне на стойностите на метаболизма. В резултат на това, процеса на загуба на килограми и задържането им след това става много по-труден.Като допълнение на това - ако намалите колорийния прием без да включите някакъв вид физическа активност в програмата си, вашият метаболизъм се забавя.Без да подпомогнат "увеличаването" на метаболизма с помощта на тренировките, хората започват да изгарят  все по-малко и по-малко калории и накрая стигат до задънена улица.След като сте спазвали диета известно време,  какво става след като стъпите на кантара?Най-често сте малко по-слаби, но до голяма степен вие сте изгубили вода и мускулна маса.В същото време обаче сте загубили много малко мазнини от теглото си.Важно е да запомните, че загубата на килограми не означава непременно, че вие сте загубили тези килограми от мазнините.Въпреки че на външен вид можете да изглеждате по-слаби, пропорционално може да сте станали дори по-пълни.Това е моментът, в който хората, подложили се на диета са изпълнени с оптимизъм, но най-често грешат. В еуфорията се, че са  постигнали това, което искат - кантара да отброява по-малко - те веднага  и неправилно отчитат, че са загубили мазнини. Вместо това обаче те вероятно са се провалили (не бидейки в състояние да задържат сваленото тегло) и са метаболизирали крехката мускулна маса вместо мазнините.При този процес естествено те са забавили метаболизма си. Когато искате да свалите килограми трябва да се съсредоточите върху това да загубите тези килограми от складираните мазнини, а не от мускулната маса.

 

ДА СВАЛИМ ТОЧНО ТОЛКОВА КИЛОГРАМА, КОЛКОТО Е РАЗУМНО 

            И така, тъй като драстичните диети не водят до дълготрайни резултати, те трябва да бъдат забравени за винаги. Независимо от това колко привлекателно изглеждат, почти всички диети водят до пълен провал. Как тогава можем да свалим килограми без да спазваме някаква диета? Успешното сваляне на килограми започва с ангажирането ви да промените начина си на хранене и да се захванете с някаква физическа активност. Още преди да започнете да сваляте килограми трябва да забравите мисълта,че усилията ви ще доведат само до ременни резултати. За да свалите килограми и да ги задържите след това, трябва да направите някои промени в хранителните си навици и да се заловите с някякъв вид спорт. Въпреки,че този подход може да ви звучи малко застрашително, ползите от тази промяна в начина ви на живот (по-добро здраве, повече енергия, повече самоуважение, по-малък риск от развитието на различни болестни състояния, по-активен начин на живот и т.н.) си заслужават усилията. Решението ви да котролирате теглото си е свързано и с промяна в програмата ви. Или иначе казано - за да промените нездравословния си начин на живот в здравословен, трябва да включите някои  оказали ефективността и навици. Този процес изисква време. Най-добрият подход да постигнете това, е да откриете елементите от хранителните и тренировъчните си навици, които трябва да промените, и след това да си съставите програма как да постигнете това. Можете например да си направите дневник, в който да отбелязвате промените, които настъпват във вашето тяло по време на този процес. Започнете с това а отбележите за една седмица всичко, което консумирате през деня (включително и напитките) и всяка физическа активност, която извършвате през деня (например изкачих 4 етажа, работих на крак 7 часа, изгладих един куп дрехи, разхождах се 20 минути и така нататък) и часовете от деня, когато се храните или извършвате тази дейност. Подобна информация може да ви помогне да си изработите план за това, кога да отделите време за тренировките си и как да елиминирате  храненето си извън този план. След седмица трябва внимателно да проследите информацията във своя дневник или да я предоствите на квалифициран специалист, който ще ви помогне. Отбелязването на това, с което се храните може да ви помогне да анализирате състава и калорийния прием на вашата храна, да се открият моментите, които могат да стимулират   храненето ви (например почивка за кафе, посещение на ресторант или гледане на телевизия)  и да се изчисли колко колории изразходвате дневно. Ако вписаните във вашият дневник данни показват, че консумирате много мазни храни като понички, пържени картофки, шоколад и т.н., вие трябва да направите някои промени в хранителните си навици. По същият начин, ако  дневникът ви сочи , че сте склонни да се тъпчете непрекъснато, докато гледате телевизия например, можете да направите някои промени в това отношение като направите храната по-трудно достъпна или правите нещо друго, докато гледате теревизия. Резултатите от дневника   ви ще покажат най-вероятно,че сте доста неактивни физически, за да можете да постигнете  целта си да свалите килограми. Например, ако цял ден седите зад едно бюро, а вечерта си изтягате мързеливо на дивана, вие никога няма да бъдете в състояние да свалите заветните килограми от мазнини и да ги задържите след това.

 

 СЪСТАВЯНЕ НА ПЛАН И ПРИЛАГАНЕТО МУ В ДЕЙСТВИЕ 

            Ако вашата цел е да свалите килограми от мазнините и да задържите новото си тегло, трябва да се храните разумно и да тренирате редовно. Трябва да знаете какво представляват    разумното хранене и здравословния тренировъчен план, за да постигнете максимални резултати.  Хренете се разумно! Здравословното хранене при свалянето на килограми трябва да бъде бедно  на калории, но да осигурява всички жизненоважни вещества, необходими за нормалното  функциониране на тялото. То съдържа храни, съобразени с вкусовите предпочитания на всеки  човек и трябва да може да бъде приложимо съобразно начина му на живот. Според  Американската Асоциация на Диетолозите приеманите калории не трябва да бъдат по-малко от 20-24 калории за 1 килограм тегло. Разумното хранене трябва да включва нови, здравословни навици  като ограничаване на мазнините, избягване на пържени храни, намаляване на солта и т.н. Една от  първите стъпки, която трябва да направите, когато решавате с какво ще се храните е да  определите колко храна (в смисъл калории) трябва да консумирате, за да изгорите мазнини. Най-лесният начин да определите ежедневните си потребности от калории е да се премерите колко тежите в момента (в килограми) и да умножите теглото си по 30 калории за всеки килограм  (24 калории са за вашите минимални потребности за нормалното функциониране на организма и 6 калории за поддържането на енергията на тялото, ако водите по-активен начин на живот). Например човек, който тежи 70 килограма се нуждае от 2250 калории на ден, за да поддържа  настоящето си тегло. Следващата стъпка е да намали дневния си калориен прием с 500 калории,  количество, необходимо за загуба на 1 килограм седмично, ако е комбинирано  с  тренировъчна  програма, изгаряща 500 калории на ден (което прави негативен баланс от 1000 калории на ден). И понеже 1 килограм мазнини съдържа 9000 калории, този човек ще загуби 0,7 килограма седмично  (7 дни по 1000 калорий =7000 калории). Това е една нормална загуба на тегло, която е много по-вероятно да задържите отколкото бързото сваляне на килограми. Ако продължите да се придържате към тази схема, вие ще продължите да сваляте по 1 килограм всяка седмица. Въпреки че намаляването на калорийния прием само с 500 калории може да не ви се струва толкова   голямо ( 250 калории съответстват на две парчета пица), изследванията показват, че по-драстичното ограничаване в храненето може да има негативни и дори продължителни последици.   Например, ако ограничите рязко калорийния си прием, няма да имате достатъчно енергия да  поддържате активния си начин на живот и промените, които настъпват след тези драстични  режими на хранене са незначителни. Екстремното орязване на калорийния прием може да доведе  до метаболизъм на мускулите вместо на мазнините. Американската Асоциация на диетолозите  препоръчва дневния калориен прием да не пада под 1000 до 1200 калории. След като вече сте  установили колко трябва да се храните, следващата стъпка е да решите с какво трябва да се храните. Идеалният план за контрол над теглото трябва да бъде богат на комплексни  въглехидрати и беден на мазнини. Някои от следните неща ще ви помогнат в опитите ви да придобиете някои здравословни хранителни навици:* Ограничете се в сервирането на една   порция. Сервирайте храната в чинии, а не слагайте всичко на масата, както правят повечето домакини. След като изконсумирате порцията, и отсервирате, веднага приберете останалата  храна, за да не се изкушавате да си чоплите от тук и от там. Сервирайте храната си в малки чиний, за да нямате чувството, че сте ограничили порциона си.* Хранете се бавно. Режете храната на  малки хапки и оставяйте приборите си между хапките. Цетнтровете за ситост в мозъка се нуждаят от поне 20 минути, за да подадът сигнал, че сте се нахранили. За това време повечето от хората  са приключили с порцията си и са започнали втора порция.* Ако сте сити, спрете да се храните.  Опитайте се да се придържате към това да се храните само по време на самото хранене. Забравете за навиците си да се храните докато правите нещо друго (например докато гледате  телевизия или четете), защото това често води до преяждане.* Дръжте надалеч мазните храни.  Ако другите членове на семейството ви желаят да консумират такива храни, се опитайте поне да  не са в полезрението ви, за дане се изкушавате. Например не дръжте чинии със сладкиши, ядки или други лакомства на удобни за вас места.Още един важен въпрос, свързан с разумното хранене е този, колко често да се храним. Ако се храните по-често, това поддържа нивото на кръвната захар стабилно и по този начин се предотвратява (или поне намалява) чувството на глад, което  често кара дори и най-решителните хора да посегнат към леките закуски или снаксове. Според изследванията, ако искате да поддържате балансирано нивото на кръвната захар, вие трябва  да  имате поне 3 редовни хранения или 5-6 по-малки хранения дневно. Ако прескачате храненията  или консумирате почти целия си калориен прием за деня в рамките на едно хранене, можете да затрудните или намалите процеса на разграждане на мазнините в тялото.Спортувайте редовно.     Разумното хранене е само един от компонентите на здравословната ви програма за контрол  върху теглото. Колкото повече и по-редовно спортува човек, толкова по-бързо тялото му изгаря  калориите. Като допълнение на това фитнес упражненията за сила могат да ви помогнат както да изградите мускулна маса, така и да попречат на тенденцията да загубите значително количество мускулна маса при по-драстичните диети. Следователно, дори и да не загубите значително количество килограми, упражненията ще подобрят вашият външен вид. И понеже мускулите са   по-малко обемни от мазнините, вие можете да изглеждате по-слаби и по-елегантни без да  промените теглото си като цяло. Мазнините са по-обемни от мускулите, но мускулите са по-тежки  от мазнините. Тоест, вие може да сте изгорили мазнини и да сте изградили мускулна маса. Ето  защо не е правилен подхода да се измерват килограмите, а кожните  гънки.

 

ПЛАН ЗА ТОВА КАК ДА СПЕЧЕЛИМ В ТАЗИ "ГУБЕЩА ИГРА" 

            И така, най-правилният подход за постигане на постоянна загуба на тегло е разумното хранене, комбинирано с тренировъчна програма, включваща аеробни занимания и силови  упражнения. Този план за контрол върху теглото не предлага такова драстично сваляне на  килограми, както познатите нискокалорийни диети, но той ще ви даде възможност да спечелите в тази "губеща игра" поради здравословната си и ефективна стратегия. Почти без изключение,  подложилите се на драстични диети хора отново връщат загубените килограми (главно поради забавения метаболизъм) и по този начин се провалят. Препоръчителната загуба на тегло е  половин до един килограм на седмица. И въпреки че достигането на заветната цел ще ви отнеме повече време, всеки загубен по този начин килограм е наистина загубен, а не временен  резултат.

Това беше от книжките... сега от мен:

За затлъстелите хора бих препоръчала да започнат с разходки, като постепенно увеличават  разстоянието. Ходенето е чудесно упражнение за хора на всякаква възраст и като че ли малко хора  му обръщат внимание. Целта му на ходенето не е да превърне хората в Бен Джонсън, а просто да подобри общото физическо състояние.Добро физическо състояние означава да нямат болки в мускулите,сърцето и дробовете, Означава също така да развият силата си, подвижността и издръжливостта си така, че да са в състояние да се справят лесно и добре с ежедневните  си ангажименти. Техният ум да е буден и да е достатъчно отпочинал, за да се справи с промените,възможностите и изненадите, които момента им предоставя. Също така означава духът им да е силен и свободен. Ще се породи чувство на еуфория вследствие на по-доброто кръвообращение, мускулите ще се тонизират и в тялото ще настъпят много хормонални и  химични промени вследствие на натоварването от ходенето. Освен това ходенето дава възможност  постепенно да се привикне тялото към натоварвания и да забелязваме светът около нас тренирайки. Освен стандартното ходене, ето и няколко хитринки за разнообразие:

1. Ходенето на пети ви помага да укрепнете мускулите в предната част на краката като   същевременно разтяга двуглавия бедрен мускул.

2. Кръстосано ходене - за да направите бедрата по-подвижни, удължете крачката си така, че единият кряк да стъпва пред другия.

3. Друг добър начин е да ходите с по-отворени крака, движейки се като че ли вдървено и не по права линия. Трябва да усещата леко разтягане по външната част на бедрата, докато вътрешната част си почива. Нещо като клатеща се отворена походка.

4. Бърза стъпка - за да отпуснете краката и глезените, превете малки крачки колкото е възможно  по-бързо. Концентрирайте се на бързото преминаване на ходилото от петата към пръстите.  Помнете, че трябва да стъпвате леко с външната страна на ходилото. Дишайте дълбоко от  корема. В началото може да ви се стори странно, но всъщност е много отпускащо и помага на тялото да доставя много повече кислород до клетките. Повечето хора са склонни да дишат  високо в гръдния кош. Променете съзнателно дишането си, като когато вдишвате трябва да усещате как стомахът ви се повдига, след това горната част на коремната мускулатура и най-накрая гръдния кош. След това издишайте, като оставите стомахът да се отпусне.