Здравословно хранене в различни периоди на живота I

Хранене в кърмаческа и ранна детска възраст
Храненето в кърмаческата и ранната детска възраст е един от най-важните фактори, определящи нормалния растеж и развитие на детето. Някои заболявания в по-късния период на живота могат да бъдат следствие от неправилно хранене в най-ранната детска възраст. При нормални условия в този период, новороденото увеличава трикратно теглото си и двукратно ръста си от момента на раждането си.

Качеството и количеството на храната са особено съществени фактори в първите дванадесет месеца от живота. Особеностите в храненето на кърмачето се определят от по-високите хранителни изисквания, незрелите храносмилателна и отделителна системи, липсата на зъби и някои особености на обмяната на веществата.

Поради значителната динамика в обменните процеси и степента на съзряване на храносмилателната и отделителната системи, периодът до една годишна възраст условно се разделя на две:

- до 6 месеца

- над 6 месеца в зависимост от спецификата на хранителните потребности.

Кърменето е най-оптималното хранене за новороденото до 4-6 месечна възраст. Майчиното мляко не само задоволява оптимално хранителните потребности на бебето, но и стимулира развитието на храносмилателната система, повишава резистентността към инфекции и създава оптимална физическа и емоционална връзка между майката и детето. Препоръчва се майчиното мляко да бъде единствена храна за нормалното новородено до 4-6 месечна възраст от живота.

Нуждите от енергия на кърмачето са три пъти по-високи от тези на възрастен човек. Причина за това са по-високата интензивност на обменните процеси и значителните нужди от хранителни вещества за гарантиране на растежа.

Основните източници на енергия в храненето на кърмачето са въглехидратите и мазнините, като не е установено, кой е приоритетният доставчик на енергия. Счита се, че 5 г/кг/ден въглехидрати е количеството достатъчно да предотврати образуване на кетонни тела или изпадане на бебето в хипогликемия.

Мазнините трябва да бъдат такова количество, че да гарантират прием на есенциални мастни киселини - линолева и линоленова. Напоследък е установено, че за нормалното развитие на детето са нужни дълговерижни мастни киселини.

Счита се, че оптималното количество oт хранителни вещества (въглехидрати и мазнини) доставя половината от енергията нужна на кърмачето от въглехидратите, а другата половина от мазнините. Подобно съотношение между количество хранителни вещества и обем доставена енергия се установява и в майчиното мляко.

Потребността от белтък е също по-висока, като особено важно е неговата балансираност по отношение на всички есенциални аминокиселини. Еталонен по отношение на незаменимите аминокиселини е белтъкът в майчината кърма. Съвременните млека за кърмачета съдържат белтък от специално преработено краве мляко или соев белтък с добавка на метионин, аминокиселина особено важна за процесите на растежа. Соевите млека са предназначени за кърмачета с непоносимост към млечен белтък. Те съдържат добавка на захароза и глюкоза, но не и лактоза, защото непоносимостта към млечната захар се среща често като усложнение на млечна алергия.

Усвояемостта на белтъка в адаптираните млека за кърмачета е висока и близка до тази на майчината кърма. Счита се, че при адекватен белтъчен прием здравото новородено не е застрашено от недостатъчен прием на повечето витамини и минерални вещества. Най-честият хранителен дефицит в тази възраст е железният дефицит, особено след 6 месечна възраст поради това, че млякото е храна с ниско съдържание на желязо. Предимства в това отношение има майчината кърма от която, независимо от ниското съдържание на желязо има по-добрата усвояемост. В първите месеци от живота при естествено хранените деца се препоръчва единствен течност да бъде майчината кърма. Потребностите от вода в кърмаческата възраст са приблизително 100 мл/кг/ден. След 6 месечна възраст децата имат по-зрели храносмилателна и отделителна системи, а също така и двигателната активност нараства. Налага се постепенно включване на немлечни храни. При кърмените деца, обемът на майчината кърма намалява след първите 4-6 месеца и не може адекватно да задоволява повишените хранителни потребности. Захранването с нови храни става първоначално в малки количества, като постепенно, в продължение на 3-4 дни се замества един цял хранителен прием. Опитите за захранване започват с храни на зърнена основа (зърнени каши, обогатени с желязо), зеленчуци, плодове, месо, яйца. В един определен момент детето се захранва само с една храна, за да може да се открият евентуални причинители на алергични реакции, ако такива се проявят. Специално произведени храни за ранната детска възраст имат предимствата - подходяща консистенция, обогатени с някои витамини и желязо, ниско съдържание на готварска сол. След навършване на 1 година децата се хранят 5 пъти дневно с три основни ястия и две закуски. Преходният период приключва след пробиване на зъбите и привикване към твърда храна. В тази възраст е установена трайна връзка между прекомерната консумация на рафинирана захар и възникване на зъбен кариес. Допълнителното подслаждане на млякото, чая, прекомерното използване на захар в кремове и закуски не се препоръчва. Не е целесъобразно ранното захранване с краве мляко. То се включва и то - кисело, а не прясно едва след 9 месечна възраст. То съдържа по-високо количество белтък, натрий и с това натоварва незрялата отделителна система. Ранното включване на краве мляко може да предизвика алергични реакции, проява на непоносимост към млечна захар а също така да доведе до желязо-дефицитна анемия. Правилното хранене в първата година от живота е особено важно за индивида, защото има доказателства за връзката му с някои заболявания в зрялата възраст: затлъстяване, хипертония, диабет. Адекватност и разнообразие е това, което трябва да характеризира храненето след 1 година, така че да се гарантира оптимален темп на растеж и развитие. Здравото дете се храни с обичайната семейната храна. Във всеки по-специален случай се изисква консултация със специалист.

Хранене през юношеството
Юношеството е период, характеризиращ се с бърз растеж, наподобяващ по интензивност кърмаческия. Факторите, влияещи върху хранителните потребности на юношите са биологични, психологични и социални. Биологичните фактори определят по-високи нужди от есенциални (незаменими, жизненоважни) хранителни вещества, каквито са белтъците, витамините, минералните вещества.

През юношеския период, енергийните потребности са по-малко повишени, докато нуждите от хранителни вещества, необходими за растежа и половото съзряване нарастват значително. Различията в пола, промененият стил на живот, физическата активност и наличието на евентуални болести също рефлектират върху хранителните потребности.

През периода на юношеството, нуждите от енергия и хранителни вещества не зависят толкова от календарната, колкото от биологичната възраст (т.е. От степента на съзряване) на индивида, поради което се характеризират с подчертани индивидуални различия, в зависимост и от пола. Така, момичетата достигат своята почти пределна височина около две години преди момчетата и за кратък период от време през пубертета, момичетата имат по-големи телесни размери от момчетата на същата възраст.

През юношеството, особено високи са белтъчните потребности (10-13% от общата хранителна енергия за деня - Е%), поради нарастване на мускулната маса, производството от организма на еритроцити (червени кръвни телца), промените в хормоналната продукция.

Счита се, че потребностите от въглехидрати и мазнини се удовлетворяват безпроблемно, ако чрез мазнини се доставят 30 Е%, а чрез въглехидрати – повече от 55 Е%.

Физиологичните нужди от витамини и минерали са завишени в сравнение с тези при другите възрастови групи, във връзка с незаменимата им роля като активатори на многобройни обменни процеси, протичащи в този период твърде интензивно. Това се отнася за вит. В6, вит. Е, фолиева киселина и др. От минералните вещества, най-често съобщавани като дефицитни в специализираната литература и констатирани при наши епидемиологични проучвания са калцият, желязото и цинкът.

Калцият е структурен елемент на костите и почти цялото му количество (99%) в тялото е включено в скелета, който интензивно нараства през целия юношески период. Основната биологична роля на желязото е участието му в кръвотворенето. Често срещаната желязо-дефицитна анемия, особено при девойките, се дължи на намален внос чрез храната, повишени потребности на растящия организъм в периода на юношеството, хронични кръвозагуби (менструални), нарушено всмукване на желязото. Третият минерален елемент, често незадоволително присъстващ в дневния хранителен прием на юношите е цинкът. Многообразната му биологична роля включва стимулиране активността на гонадотропните хормони на хипофизата (половите хормони, регулирани от мозъка), имунната устойчивост, растежните процеси.

Основни изисквания към дневното меню на юношите са:

- Хранителните продукти да бъдат подходящо съчетавани в отделните хранителни приеми, като на първо място се удовлетворяват белтъчните нужди, към които се балансира вносът на мазнини и въглехидрати;

- За оптимална усвояемост на храната е необходимо тя да съдържа адекватни количества минерални вещества и витамини;

- Изискването за разнообразие означава включване на поне един представител от всяка група храни в целодневния хранителен прием, а по възможност и при всяко хранене: от групата на сложните въглехидрати (картофи, ориз, пълнозърнести хлябове, макаронени изделия, овесени ядки, царевица, елда, мюсли, корнфлейкс и др.), плодове и зеленчуци, източници на пълноценен белтък (мляко и млечни произведения, месо, риба, яйца), мазнини (препоръчително – растителни), и в най-незначително количество – захарни изделия.

През последните десетилетия се наблюдава увеличение на заболяванията, свързани със системно недостатъчно и неправилно хранене през юношеската възраст, практикувано най-често съзнателно от девойките в горния училищен курс. Това са т.нар. хранителни разстройства, известни като анорексия нервоза и булимия нервоза. Те са многофакторни заболявания, които трудно се овладяват и изискват координирани усилия на педиатри, диетолози, ендокринолози, психиатри, психолози.