Това е един общ преглед на биологичните качества на грейпфрута, със специално ударение върху флавоноидните съставки и взаимодействията между грейпфрута и някои лекарствени средства (калциеви антагонисти, кортикостероиди, психотропни и др.). Разгледан е също така и ефекта на грейпфрута от фармакодинамична и фармакокинетична гледна точка, както и възможните механизми на действие.(3,5)

Цитрус парадизи (Mc Fayden) – тъй като това е латинското наименование на грейпфрута принадлежи на фамилията на цитрусовите – Rutacea. Това растния вероятно е мутация от шадок_1 и сладък портокал. Понастоящем грейпфрута се култивира в Испания, Мароко, Йордан, Мексико, ямайка, ЮАР, югоизточна Азия и Флорида. Това разпространение се дължи на съществуващите там климатични условия, които дават възможност за оптимален растеж и качества на продукцията. Растението става високо от 6 до 15 м., с големи овални листа и основно бели цветове, групирани на китки. Плодовете са големи с дебели жълтеникави семена и жълтеникав до оранжевочервен сок и тръпчиво горчив вкус. Понястоящем съществуват два вида грейпфрут: бял и червен. Този плод е добре известен от древността: 310 г. п. н. е. гръцкия историк Теофраст пише:”Този плод лекува при отравяния, като също така освежава дъха.” Въпреки че полезните му качества са известни от хилядолетия, сериозните  фитохимични и фармакологични проучвания върху него започват през 80-те години на миналия век Тогава става ясно, че грейпфрута ценен преди това главно заради вкусния му сок, притежава много ценни биологично активни съставки. До днес от грейпфрута са изолирани стотици съставки, принадлежащи към различни химични групи, с дефинирана фармакологична и терапевтична активност. Сред тях особено важни са флавоноидите: флавони, флавоноли, и флавонони (2,3,4,5,6).

Флавонидите на практика се намират в целия плод; те са открити не само в месестата част, използвана най-често за приготвяне на чудесен сок, но също и във флаведото, а също и в заобикалящата семената тъкан и в самите семена (3,5)

Най-важни са полиметоксиленовите флавони: нарингетин и неговите гликозиди: нарингин и нарирутин, и още дидимин, хиспередин, неохиспередин, понцирин и др. (2,6).

Освен споменатите флавоноиди грейпфрута съдържа още антроцианини (от розово-червения вид) и куморинови деривати, сред които и фуранови кумарини: 6`7`дихидроксибергамотин,7`гераноксикумарин,псоларен и метоксихидрокумарини: умбелиферон, скополин (скополетин Р-глюкопиранозид) и аураптен (8,9).

В бялото мембранозно вещество на грейпфрута (албедо), подобно на другите цитрусови, се изолират горчиви лимоноиди. При разрушаването на тъканите не горчивия предшественик на една от тези съставки (под формата на 17 р-D-глюкопиранозид) се освобождава в сока и под действието на хидролитични ензими, претърпява промяна във много горчивия лимонин (11, 12, 13, 14). Той не е единствения лимоноид в грейпфрута, той е асоцииран с горчивия номилин, номилиноиновата киселина и исхангина (12).

Тук трябва да бъде споменат също така и дипентена, пинена, линалола, еудесмана и еремофилановите деривати, каротеноидите, полизахариди (пектин, фибри), минералите и забележителното количество то витамин: Сатурн, В1 и РР (13).

Поради тъй богатия си и разнообразен химичен състав, грейпфрута става обект на особен интерес от страна на фитохимиците и фармаколозите. Съдържащите се в грейпфрута вещества се изследват с различни цели и с твърде обещаващи резултати. В съответствие с вече получените резултати, тук ще се спрем върху най-важните от гледна точка на модерната фитотерапия.

АНТИОКСИДАНТЕН, АНТИМУТАГЕНЕН И ЦИТОТОКСИЧЕН ЕФЕКТ

КАРДИОВАСКУЛАРЕН ЕФЕКТ

АНТИБАКТЕРИАЛЕН, АНТИМИКОТИЧЕН И АНТИВИРУСЕН ЕФЕКТ

ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛЕН И АНТИАЛЕРГИЧЕН ЕФЕКТ

РЕНИРАЩО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧЕРНОДРОБНО-ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ЛЕКАРСТВА

През последните години се появиха много съобщения за взаимодействие на съставките на сока от грейпфрут с лекарствени средства. При различните тестове става ясно, че дори и такова на пръв поглед безобидно вещество като сок от грейпфрут, съдържа вещества, които могат да променят фармакокинетиката на някои лекарства, като по този начин повлияват цялостния им клиничен ефект. Такива взаимодействия се основават на сигнификантното увеличаване на конценатрацията на някои лекарства в кръвта, след като е бил приет сок от грейпфрут. Този феномен не е бил наблюдаван след парентералното прилагане на съответните лекарствени средства.Споменатото увеличаване на плазмената концентрация е наблюдаване при: